ЛОКА̀ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до локатор. Ина трепва, после бързо съобразява какво я питам. Става. Да, последното контролно изпитание на локаторните уредби в ракетата. К, 1963, кн. 8, 2.
