ЛОКА̀ЦИЯ ж. Спец. Определяне на местонахождението на някакъв обект чрез засичане на радио, звукови и други вълни. Направена е оптическа локация на Луната. Вселена 69, 166. Бе установено, че прилепите са прекрасни специалисти в областта на звуковата локация. При обикновен полет прилепът издава серия от 10 до 20 звукови поредици в секунда. Ц. Цанев и др., ЧП, 32. По-специално разстоянието до повърхността на Венера през време на последните опити за локацията па тази планета е било определено с точност до 15 км. НА, 1964, бр. 4767, 4. В зависимост от начина и средствата за осъществяване, локацията бива звукова, оптическа, радиолокация, биолокация, хидролокация.
— От лат. locatio 'разместване, разпределение'.