ЛО̀КВАМ, -аш, несв.; ло̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Диал. Лоча веднъж или изведнъж. —Видях, ох и как видях още къде спа ти оная нощ, при кого и как се изшмули заранта при нас като котарак, дето скришом си е локнал от гърнето с млекце! А. Гуляшки, ЗР, 310. ● Обр. Той ми умре не от себе, / .. / Кървта душман му йе локна / на улица, сред чаршия. Нар. пес., СбНУ XI, 20. локвам се, локна се страд.