ЛО̀КВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до локва. Виждам роза там към мене / дъх изпраща нетърпим, / квари наший несравнени / локвен аромат любим. Ив. Вазов, Съч. III, 190.
