ЛО̀КВИЦА ж. Умал. от локва; малка локва, локвичка. Шосето, .., ставаше все по-лошо, с дълбоки дируги, с локвици кал от валелия дъжд и с продънени мостове. Ив. Вазов, Съч. XV, 114. Слънце пекнало внезапно, / и локвицата, в няколко минути / на кал смрадлива се преобразила! Ст. Михайловски, Мис., 1897, кн. 6, 193.