ЛО̀КВИЧКА ж. Умал. от локва; малка локва, локвица. По тротоарите, под малките балкони, се виждат изтъркани от стъпки плочи и във вдлъбнатините им лъщят локвички дъждовна вода. Елин Пелин, Съч. V, 40. Минавах по тясна пътека, осеяна тук-там с утаени локвички, и .. прегазвах брода на малка река. Й. Радичков, ЧП, 171. Седна на стола с отпуснати ръце. На пода се образуваха локвички от водата, която се стичаше от дрехите му. Сп. Кралевски, ВО, 30. Огнянов стоеше над трупа и гледаше захласнато как снегът застилаше червените локвички и насеченото месо. Ив. Вазов, Съч. XXII, 198.