ЛОКМА̀РУХУ̀, мн. няма, ср. Остар. Лекарство за стомашни и други болки, представляващо разтвор от 1 част етер и З части спирт; хофманови капки. Ни компреси, ни разтривания, ни локмаруху, нищо не помагаше на болния. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 24. Щом та заболи ухото, сипувай вътре в него по две-три капки локмаруху, ако то са не намери, то земи спирт ракия. Ив. Богоров, СЛ, 64. Продават се още ножове, ками, пищови, .., локмаруху и мента. Н. Хайтов, А, 68.
— От тур. lokmanruhu 'балсам'.