ЛОКОМОТЍВ м. Транспортна машина със собствен двигател и система за управление, която се движи по релси и тегли вагони. Тя [Варвара] гледаше също и светлините на гарата и чуваше свистенето на маневрения локомотив, който извличаше вагоните-цистерни от глухите линии и композираше влак. Д. Димов, Т, 576. Девойката си извръщаше лицето напред, за да види летящия локомотив като блъвнуваше из комина си стълпове пламък във въздуха. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29. С пухтене и цял в облаци дим влакът спря на перона. Още едно изпъшкване на локомотива, още един димен облак, .., и за миг настана пълна неподвижност и тишина. Ст. Дичев, ЗС I, 365. Според вида на енергията локомотивът бива парен, дизелов, електрически и смесен. Парният локомотив е по-стар и постепенно отстъпва място на останалите. Той се движи с пара, която сам произвежда, и като гориво употребява висококачествени въглища. Маш. IX кл, 173. Маневриращ локомотив.
— Фр. locomotive. — Хр. Г. Данов, Числителница, 1868 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960).