ЛОКУ̀М м. 1. Сладкарско изделие, обикн. във форма на четириъгълни късчета, приготвени от нишесте, захар, есенция и др. Беше необикновено волев човек. Вместо цигари употребяваше доста много бонбони, локум и други сладкиши. СбЦГМГ, 137. Пазарихме го [дюкяна], сключихме договор за две години .. Пренесох инвентара, купих две кила локум, взех един буркан бяло сладко, донесоха ми една каса лимонада и работата тръгна. Чудомир, Избр. пр, 246.
2. Отделно късче от такова изделие. Тя бе също с поднос в ръце, въз който имаше голяма паница е пресни пчелни питки с мед и паница с локуми. Н. Попфилипов, РЛ, 154. Децата си взеха по няколко локума.
◊ Рахат локум. Остар. Локум. Тук се продават турски костюми, оръжия, монети, марки, чибуци, килими, халва, рахат локум, шербети, баклава, кадаиф и какво не щеш! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 48. В Мариновото кафене винаги го черпеха с кафе, а понякога му поднасяха рахат локум или сусамки. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 467.
~ Разтягам локуми; тегля локуми. Разг. Нарочно говоря или пиша многословно и високопарно, най-често защото не зная добре това, за което говоря или пиша. — Или дъщеря ви не е пипала нищо в къщи, или пък вземате рогозката за злато. Ние пък сме виждали злато и то играе в джоба на сина ми. — Айде да не разтягаме локуми дее! — засмя се Каракачанката. И. Петров, ПР, 32-33.
— От араб. през тур. lokum. — Сп. Училище, т. I, 1871.