ЛОКУ̀МЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от локум. Мръсните, неопрани войници се нахвърлиха върху зелените калъпчета с такава неочаквана, почти женска алчност, сякаш не раздаваха постния ронлив сапун, а локумени кутии. П. Вежинов, ВР, 201.
