ЛОКУ̀МЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от локум (обикн. във 2 знач.). — Позволи да ви почерпя по едно локумче, — .., посегна към полицата на стената, взе оттам една цяла неначената кутия с локум. Д. Спространов, С, 250. Васко се зарадва заради приятеля си. Волен го погледна, намигна му и се присегна към локума, за да не забележи баща му как се изчерви. Все пак взе само едно локумче — спазваше нареждането на старшината. Кл. Цачев, В, 297.