ЛО̀ЛА1 ж. Диал. Леля.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ЛО̀ЛА2 ж. Диал. Льоло. Но момците [български] нямаха що да правят, защото стража с оръжие в ръка ги пазеше, .. „Дръжте оръжие бре, на овия лоли како на душмани и — куршум в глава и пр.“ НБ, 1876, бр. 43, 170. Пи момче, вино, иди си дома, / моята глава не йе за тебе, / продадена йе, заложена йе, / на друго село, за друга лола, / за друга лола, като тебека. Нар. пес., СбНУ XIV, 26.