ЛОМ1, ло̀мът, ло̀ма, мн. ло̀мове, след числ. ло̀ма, м. Инструмент във вид на железен кол за къртене на камъни; лост. През нощта сграбих лом и тайно закърших зида — там, при джанката в края на двора. П. Спасов, ГЛЗЗ, 73. Дядо Моско започна сам да вади камъни ..: чуваха се тъпи удари на лом. Й. Йовков, ΒΑΧ, 77.
ЛОМ2, ло̀мът, ло̀ма, мн. ло̀мове, след числ. ло̀ма, м. Спец. Повърхност, получена на мястото на разчупването на метален, каменен и др. къс. Острият му поглед зърна откъде се бе откъртило късче от канарата, на което бе стъпвал човек. Съвсем пресен лом, в който се бе запазила влагата от мокрия крак. П. Бобев, ОН, 114. Късът бе бляскав и плътен и по гладките му ломове сякаш се разливаше грейка. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 317. Зидарията от обработени камъни (квадрова зидария) .. се прави от камъни, лицата на които се обработват в различна степен — от груб лом до полирана повърхност. Вл. Брънеков и др., СД, 171. Според това, какви повърхности се получават при ломенето на минералите, различаваме следните видове лом: мидест лом (кварц), грапав лом (пирит), .., землест лом (каолин) и др. Ст. Бошев и др., ГГ, 33.
ЛОМ3, ло̀мът, ло̀ма, мн. ло̀мове, след числ. ло̀ма, м. Остар. и диал. Ломене, ломеж.
◊ Гром и лом. Диал. За време — лошо, развалено. Гром и лом е станало вънка. Сгром и лом. Диал. Много разхвърляно. В къщата ѝ сгром и лом, каквото потърсиш, нищо не намираш.