ЛОМА̀Ч м. Човек, който ломи нещо. Крале на боевете, на щитове ломачи, / сторете нова клетва над меча си могъщ, / над славата ни древна тук всякой да заплаче, / сълзите ни да рукнат като надгробен дъжд! Т. Траянов, Съч. III, 91.


Източник: Речник на българския език (онлайн)