ЛОМБА̀РДИ, мн. Истор. Старогерманско племе, известно с многобройните си жестоки набези над Рим и Северна Италия, където през Средновековието образува кралството Ломбардия. Докато в Италия и най-дебелите крепостни стени се сривали под напора на дивите ломбарди, избягалите на блатистите островчета венецианци се спасили със своя гъвкав ум и голямото си единство. К, 1963, кн. 1, 25.
— От нeм. Langobarden 'дългобради'. — Други (остар.) форми: лангоба̀рди, лонгоба̀рди. — Ив. Богоров, Всeобща гeография за дeца (прeвод), 1843.