ЛОМЀЖ м. Ломене. Той [Горан] и този път се въздържа да не каже нищо на Никола, а когато стигнаха на кариерите, ломежът на камъните го погълна. Д. Ангелов, ЖС, 315.


Източник: Речник на българския език (онлайн)