ЛО̀МЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ломя като прил. В съчет.: ломен камък. Необработван, недялан специално камък, получен чрез ломене и използван като строителен материал. От укрепленията по върха само е отчасти запазена стената откъм изток, правена от ломен камък и бял хоросан. Н. Хайтов, ШГ, 248. Зидарската работа .. трябва да е с острозъбести, ломени и твърди камъни. Чудомир, Избр. пр, 142. Естествените камъни за зидария биват: ломен камък — получен при грубо натрошаване и цепене на скалния материал. Ив. Бончев, ЗК, 8.