ЛОМЀНЕ ср. Отгл. същ. от ломя и от ломя се. До самата хижа „Вихрен“ ново ломене на камъка. Трябвало е камък навярно .., разчукването на моренните камъни е жива поразия. Н. Хайтов, П, 40. За минералите с несъвършена цепителност е прието да се казва, че се ломят. Неправилните повърхности при ломенето се наричат отломки. Ст. Бошев и др., ГГ, 33.


Източник: Речник на българския език (онлайн)