ЛОМО̀ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Говоря, изричам, изговарям неясно, неразбрано. Той задърпа по-силно баща си, почна да ломоти нещо и да разправя с ръце и с очи. Елин Пелин, Съч. I, 24. Вечер масите около малкия площад се изпълват, .. Туристи, с изпечени лица, гологлави и в къси панталони, опитват всички ликьори и ломотят на неразбрани езици. К. Константинов, ПЗ, 111-112. Аз също ломотя нещо на изкълчен българо-сръбски език и се старая да възприемам комплиментите с нашата пословична българска скромност. П. Незнакомов, АБМ, 13.