ЛОМЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. С удар правя нещо твърдо да стане на късове, на парчета; чупя, троша, разбивам. Работниците ломяха скалите с динамит и железни лостове. Д. Ангелов, ЖС, 315— 316. Камъните се товарят на колите, разтоварят се на означените места и тежките железни чукове почват да ги ломят. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 41. Каменоделците, които ломят канарите, дялат блокчета и заменят вехтите калдъръми с равни пътища, прибират чуковете си. А. Каралийчев, ПД, 76.
2. Поет. В съчет. със същ., назоваващи растение. Пречупвам, прекършвам. Зимно време от каменните плещи на Вежен или по улеите на Кавладаня се свличат лавини, .. Лете бури ломят яките дънери, мълнии ги поразяват. Н. Тихолов, ДКД, 65. Виж: току привеждат се голите клони / и радостна чуй се мълва. / Да висне намръщено сводът небесен / и вихърът да ги ломи. К. Христов, ХЗ, 1939, 70. Ветре, не люлей ме, / ветре, не ломи ме — / аз съм тънкоствола / гиздава калина. Ем. Попдимитров, ПМ, 29. // Разш. Разрушавам, унищожавам нещо. Тия рилски лавини, .., се подхлъзнуват от върховете и с голяма бързина се търкулват по склона, като ломят и завличат със себе си всичко, що им се улучи на пътя. Ив. Вазов, Съч. XV, 42. ● Обр. Янтра ломеше оковите си! Мирна и притихнала тая сутрин, сега съживената от слънцето и пролетта древна река напъваше всичките си сили, за да отхвърли леденото бреме от снагата си. Г. Русафов, ИТБД, 89. Потърсих в ранно утро твойта дружба, / .. / Затуй че ти не спираш в път изминат, / че от любов към хората проливаш / кръвта си и ломиш, рушиш преградите. Л. Стефанова, СКО, 77.
3. Прен. Обикн. в съчет. с отвл. същ. като душа, дух, воля и под. Унищожавам устойчивостта на нещо или на някого; сломявам. — Защо не отвори уста да каже всичко, което е ломило душата и снагата му тука в тъмницата? К. Петканов, ЗлЗ, 114. — Опасностите не ломят духа ми, а му дават нова мощ. Ив. Вазов, Съч. XXI, 60. Днес, когато се рушат идеалите, когато скептицизмът гнети душите и ломи волите, името на един истински герой не е празен звук. Б. Пенев, БР, 1931, кн. 6, 200. Ден взора ми лови, нощ думите ми граби, / самси се неведнъж обсипах с клевети, / че сила ме задавя сред безброя слаби... / Аз себе си ломя — от мене бягат те, / но ти ела, дете. П. К. Яворов, Съч. I, 130.
4. Остар. и диал. Разтупвам хляб, пита и под. на късове, обикн. при обред; разчупвам. На годежа, когато ломят погача, всеки гледа да отломи по-голямо парче, за да бъде у него по-голямо плодородието. Ив. Хаджийски, БДНН I, 142. Кумата ломи хляб .., поднася на сички да си отчекват по един залък. СбНУ IX, 50. ломя се страд. Алтъна с подкосени крака тича и отвързва двата овчарски песа — едри и зли — срещу портата, която цялата се тресе от ударите, пращи, ломи се и рухва с трясък върху калдъръма на двора. Г. Манов, КД, 124.
ЛОМЯ̀ СЕ, несв., непрех. 1. Мога да се разчупвам, разпадам на късове, парчета. За минералите с несъвършена цепителност е прието да се казва, че се ломят. Ст. Бошев и др., ГГ, 33. — Пусни!... Сърцето силом се не зема. / Не е то пита, то не се ломи! Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 93.
2. Прен. За морални устои, душевно равновесие — сломявам се, загубвам устойчивостта си, стабилността си. Неговото нравствено мъжество се ломеше. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 180.