ЛО̀НГОЗ м. Крайречна гора в Източна и Южна България и в Европейска Турция от дъб, бряст, ясен и др. дървета с много увивни растения в тях. — Решихме първо да обградим Андрия баир, а ако прасетата не се окажат там, да слезем долу в лонгоза край блатото. П. Незнакомов, СП, 233. Вървим цял километър и повече през гъстия сенчест лонгоз, чувам шума на реката. П. Росен, ВПШ, 119. В миналото господствуваше теорията, че тя [Лонгоза] е стара по произход .. Според проф. Борис Китанов обаче Камчийският лонгоз и останалите лонгози са млади горски типове, възникнали във връзка с локални орографски и едефични условия. М. Тошков и др., HP II, 64.
— От гр. λόγγος.