ЛОНДЖА ж. Остар. Събрание на майсторите от един еснаф по време на османското робство. Ние бяхме четирима кандидати за майстори. В деня на лонджата, след църковната служба, на която беше дошъл целият еснаф — .., всички се запътихме към мястото. Ив. Караиванов, ЮМ, 25. Оскърбеният българин се оплакал на първомастора си Иванча, който веднага събира лонджа и отсъждат, турчина за наказание на псувнята да даде 5 оки восък на черквата. ВЦ, 1888, кн. 20, 24-25.
— От ит. loggia през тур. lonca. — З. Стоянов, Записки по българските въстания, I, 1883 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 225-228).