ЛО̀НДОНЕЦ, мн. -нцим. Остар. Лондончанин. Лондонецът, .., сматря болницата като място за нещастните и за изметите на обществото. ИЗ 1877, 428. Едно време пръгави и предприемливи тръговци, изобщо имотни людие от лондонци, часто ставаха големци (перове). Й. Груев, СП (превод), 126.


Източник: Речник на българския език (онлайн)