ЛО̀НО, мн. няма, ср. Книж. 1. Обикн. с несъгл. опред. Вътрешна област на нещо, в която е съсредоточена жизнената му същност, обикн. като естествена среда за съществуване. Пък право да си кажа и в мен беше преминал оня младежки жар към рисуването. То беше някога, .., когато като хлапак се скитах по цял ден из лоното на природата, за да рисувам нейните хубости. Б. Шивачев, ПЮА, 192. Усещах неописана драгост, че се намирам в лоното на това родопско кътче. Ив. Вазов, Съч. XVI, 67. Град Тетевен е в самото лоно на дивната природа. Св, 1927, бр. 29, 4. ● Обр. Мъдреците затова са мъдреци, защото са знаели през къде да вървят. Знаели са как да намерят спокойствието, онова благородно и трудно постижимо лоно на мисълта. С. Северняк, ВСД, 66. Захвърлих аз и „бога“ в своите крака!... И всички кумири, нему що служеха, запращах в лоното на забвението. Хр. Смирненски, Съч. III, 136.
Прен. Поет. За тихо, спокойно място, кът, среда, където човек може да намери спокойствие, единомислие, може да се приюти, да намери закрила. Той немилостиво бичуваше заблудените овце, които се отбиваха от лоното на православната църква, за да се потопят в богомилската скверн. Ив. Вазов, Съч. XIV, 11. Паисий се издигна до висотата на национален изобличител и проповедник. Той се мъчи самите тия „неразумни юроди“ да ги вкара в правия път, да ги повърне в лоното на нацията. Г. Бакалов, Избр. пр, 131.
2. Остар. Майчина утроба, където се заражда живот. Хиляди години се заминаха от сътворението на света, .., но хората на дело не отказват, че техният род произхожда от лоното на баба Ева. Ст. Ботьов, Κ (превод), 55.