ЛОПАТА̀РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който е с необикновено голям размер за вида си и може да се сравнява по форма и вид с лопата; лапатарест, лопатест. Едно от тия животни подскокна и се изправи. То беше огромно. Имаше около 20 метра дължина, .., опашка къса и твърда, крака не много високи с лопатарести стъпала. Елин Пелин, ЯБЛ, 138. — Ей изгледа го един миг пронизително тя, .. я да си събираш езика в устата, че като те млатна. . ще си обереш лопатарестите зъби до един в шепата! Ст. Даскалов, СЛ, 117.


Източник: Речник на българския език (онлайн)