ЛОПА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. 1. За механизъм, машина и под. — който е с лопатки (във 2 знач.). Съвременната лопатна турбина при действието на двигател се превръща в помпа. Д. Славчев и др., БМ, 26. Дизел-хидравличното задвижване се осъществява чрез зъбна, лопатна или бутална маслена помпа и хидравличен цилиндър или хидравличен двигател. Д. Христов, СПМ, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)