ЛО̀ПУХ, мн. няма, м. Диал. Лопен. Обърна се да види майка си, свила колене до проснатия бук: тъмнозелени листа на лопух, колкото слонски уши, заобикаляха падналото дърво. Л. Петков, ГЦ, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)