ЛО̀ПУШ, мн. няма, м. Диал. Название на различни растения — главно едролистни бурени, лапад и изобщо техните листа. Там имаше едно празно, запустяло и занемарено ниско място, .. То бе обрасло с бучиниш, татул, .., лопуш , . и разни други бурени. К. Тулешков, НЗ, 62. Тук той бе играл като малък, бе откривал в лопуша гнездата на стърчиопашка или бе следил в камънаците играта на малки зелени гущерчета. Л. Стоянов, Избр. съч., III, 445. Дружината не бързаше, все се надяваше, че пътуването ще се отложи за вечерта. Бавно дробяха агнетата, увиваха ги в лопуш, разпределяха ги по торбите, а конете им пасяха неоседлани. К. Петканов, X, 164. На едно широко зелено листо от лопуш братовчедът свлече опечената риба. Д. Фучеджиев, Р, 34.
◊ Още на лопуш пикая (ходя). Диал. 1. Съвсем съм малък, дете съм. 2. Още съм съвсем неопитен в нещо.. — Благородна душа — завърши разказа си Заимов. — .. — Човек от нашата черга, но страдал повече от нас. Какво сме ние! Ние още на лопуш ходим... Л. Стоянов, Б, 21.
— Друга форма: ло̀пοш.