ЛО̀ПУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни. Диал. Прил. от лопуш; лопушов. Додето баба загъне сиренето в зелен лопушен лист, додето натъкми хляба и спусне захлупците в торбата ми — аз се приготвих. А. Каралийчев, ПС III, 105.
