ЛО̀ПУШОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от лопуш; лопушен. — Тати ни вика одеве: „Я вземете едно торбе и слезте към реката, че е пълно с раци в подмолите. Ако уловите рибка, ще я опечем в лопушови листа“ — каза Кирчо. Л. Галина, Л, 70.
