ЛОРД, ло̀рдът, ло̀рда, мн. ло̀рдове, м. 1. Висша дворянска аристократическа титла в Англия. През 1653 г. Кромвел бил обявен за глава на правителството със звание пожизнен лорд протектор. Ист. VIII кл, 13.
2. Лице, което притежава такава титла. В средата на столетието обаче финансовата криза във Франция, .., бързо превръща Париж в център на разпродажби, където се преплитат интересите на германските принцове, английските лордове. Xp. Ковачевски, СК, 122. Борбата на ирландските селяни за земя и независимост, създавала постоянна тревога у лордовете, господарите на земята в Ирландия. Ист. X кл, 136.
3. Обикн. мн. Полит. Членове на Горната камара на английския парламент. От няколко дни насам разискванията между депутатите и лордовете [в Англия] стават повече сериозни. НБ, 1876, бр. 19, 74.
— Англ. lord. — Ив. Богоров, Кратка география, 1851 (вж. Л. Ванков, Ранните заемки от английски в български, ГСУ, 1972, 171-280).