ЛОШОТА̀1, мн. няма, ж. 1. Качество на лош човек; лошотия. Противоп. доброта, добрина. Тя искаше от изкуството да бъде голямо и светло. Когато не пишеше за изкуството, отливаше в дневниците си негодуванието си срещу човешката лошота. Ст. Грудев, АБ, 166. Не виж ли? — Редом лошота, / злочестини големи! П. Р. Славейков, Ч, 1871, бр. 3, 135.
2. Рядко. Ниско, недобро качество; недоброкачествено. Човек не знаеше от какво им е душата на бедните волове, разчекнати и мартиризирани под тежестта на тоя товар, утрояван от лошотата на пътя. Ив. Вазов, Съч. XVI, 113.
ЛОШОТА̀2 ж. Диал. Болест; лошотия4.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.