ЛОЯ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който спазва утвърдените закони и обществени отношения. Тук трябва да отбележим, че Дроздев беше напълно лоялен гражданин на републиката и искрено се радваше, че ще участвува в едно народополезно дело. Св. Минков, Избр. пр, 478.
2. Който се придържа към, верен е на политиката на дадена власт. Матовото богатство беше изличило старите подозрения и той минаваше в очите на властниците за напълно лоялен и стабилен човек, въпреки някои „младежки увлечения“. М. Гръбчева, ВИН, 364. Не по-малко показателен е фактът, че за да се информира за положението по места, властта била принудена да призове лично в Одрин лоялните ѝ градски първенци от Румелия. В. Мутафчиева, KB, 88. — Какви са вашите сведения, капитане, за окръжния управител на Стара Загора?— .. — Твърде внушителен на вид... — Мислите ли, че е лоялен? — .., той е запасен офицер и аз предполагам, че е лоялен. Ем. Станев, ИК I и II, 257.
3. Почтен, коректен, честен в отношението си към другите. Скромен по природа, лоялен към другари и пъргав в практическата си работа и служебните си задължения, Пеев съумява да движи напред Книжовното дружество. М. Арнаудов, БКД, 236-237. — Аз дължа много нещо на този човек... Аз го познавам много добре и гарантирам за неговата честност и лоялност. Той е лоялен. К. Калчев, СТ, 182.
4. Който е израз на честност, който се основава на честност, почтеност. Моето отношение към Мария беше съвсем лоялно. Дори аз се показах към нея много по-великодушна, отколкото заслужаваше... Д. Димов, Т, 400. — Аз имам благородни, лоялни отношения с него, а той те обича... — Знам — рече тихичко тя. Н. Стефанова, ОС, 154. — Досега връзките ни бяха напълно лоялни. .. — Аз се надявам, че и в бъдеще ще останат такива. Д. Димов, Т, 356.
— От англ. loyal или фр. loyal през рус. лояльный.