ЛОЯ̀ЛНО. Книж. Нареч. от лоялен. Отнасяше се лоялно към поетите междудържавни задължения и особено към българския народ. П. Илиев, ЛВ, 196. „Не ще бъде лоялно, каза той [Греков], тоя въпрос да се реши сега, когато са излезли лицата, които са говорили за сената.“ С. Радев, ССБ I, 94. — Първо ще гледаме интересите на Германия и концерна, а после роднините на Бромберг. — Прав сте! ... — Баронът призна лоялно здравата логика на човека от третото съсловие. Д. Димов, Т, 151.