ЛУ̀ГА1 ж. 1. Остатъчен продукт при добиване на сол от морска вода. Вацлав бе усетил дъха на морето още на пристанището, .. Той не приличаше на нищо друго — той бе просто дъх на море, на сол, на гниещи морски треви, на луга, далечен мирис на риба, на мокър пясък. П. Вежинов, ДБ, 56. Лугата, която остава след отделянето на 85 % от съдържащата се в морската вода готварска сол, е гъста течност. Нейният вкус е извънредно горчив, понеже тя съдържа голямо количество магнезиеви соли. Д. Славчев и др., БМ, 75. Морската вода се употребява най-много за добиване на морска кристална сол. Но след прибирането на солта в басейна се получава луга, която доскоро не се използуваше за нищо. ВН, 1961, бр. 3045, 4.
2. Отпадъчна вода при производството на сапун. На лавицата до огнището висяха калайдисаните менци, .. В тях мама преливаше лугата, когато вареше сапун, и ширата, когато вареше маджун от сини сливи. Ив. Хаджийски, БДНН II, 12. Жени излизаха от дворовете и се мъчеха да помогнат коя с каквото можеше — една донесе олющена делва с луга, останала при варене на сапун. Г. Мишев, ЕП, 242.
3. Диал. Варена с пепел вода за пране и миене на съдове. Отдавна никой не беше си правил нова дреха, отдавна никой не беше се изпрал с истински сапун. Ризите бяха захабени, върдаляни в разни луги от пепел. Г. Караславов, ОХ I, 465.
4. Спец. Обикн. със съгл. опред. Остатъчен продукт от производство на някакъв продукт обикн. означен с определението. Двамата ученици успяха да създадат метод и за отделяне на глицерина от подсапунената луга. К. Манолов, ВХ II, 66. Разтворът, с който се изваряват треските, се нарича варилна луга. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 337.
ЛУ̀ГА2 ж. Диал. Слуз.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.