ЛУ̀ГАВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който има неприятен вкус или миризма на луга, сапун. Сашо лисна върху огнището кофа вода, двамата потънаха в облак пара с гъста лугава миризма. П. Вежинов, НБК, 112. Едва сега мъжът усети, че се задушава. Огромна остра тежест натискаше гърдите му и се изкачваше към гърлото. Усети лугав вкус в устата, черни крила замахаха пред очите му. Ат. Мандаджиев, ОШ, 9-10. Общите йони на всички основи при електролитната дисоциация са хидроксилните аниони. Наличието на тези йони определя общите свойства на основите — лугав вкус. Хим. IX кл, 1965, 39.
ЛУ̀ГАВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който е слузест, лигав. Часът е още девет, а жегата е страшна. .. Хлад не идва и откъм водата. Жълта, цялата покрита отгоре с пяна от гнили листа и сламки, тази вода сигурно е гореща и лугава. Л. Михайлова, Г, 107-108.