ЛУГА̀ЧКА ж. 1. Растение с едри назъбени листа, чиито съцветия са с твърди бодли; чесалка. Змейската хурка,... е избуяла вече до пояс; над нея е надхвърлила бой лугачката — с шест-седем колени на стъблото и във фунийката ни на едно не се задържа вода. П. Тодоров, И I, 124.
2. Бот. Род едри тревисти двугодишни растения от семейство лугачкови с едри назъбени или перести листа, чиито съцветия с твърди бодли се използуват за кардиране на вълнени платове. Dipsacus.