ЛУДЀЕНЕ ср. Отгл. същ. от лудея; лудуване. — Има нещо, снахо, — войници от царска служба си дойдоха, ама има нещо. — Дали ще би пък? — Ее, би ще... до време е то, лудеенето — бъбри баба Кита. Ц. Церковски, Съч. III, 86.
