ЛУДЀТИНА ж. и м. Човек (мъж или жена), който (която) е пълен (пълна) с много сили, проявява голяма енергия, жизненост и не овладява силните си чувства. А и невястата от самото начало още така усмири, така ѝ наложи своята воля, че тя, уж дяволита, уж лудетина, па се покори и сѐ в очите го гледаше и, що рече той, това прави. Т. Влайков, Съч. II, 259. — Ей, лудетина, я не зяпай ти по момите, ела при мене! — подвикна Елица с млад глас на Баля и весело го погледна. Ил. Волен, БХ, 109. // Немирно, палаво, буйно дете. Същата детинска усмивка, изнизана от равни зъби, същата коса, вързана в две опашчици, същият поглед на палавница, на весела лудетина. Л. Стефанова, ВМД, 94. Ние бяхме трима другари, / трима необуздани лудетини. / Помнят селските стари дувари / и игрите, и боевете ни. Хр. Радевски, ВН, 11.