ЛУДЀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ на луд; безумен. Мозъкът ѝ [на Добра] започна да работи трескаво. Мислите ѝ се кръстосваха в лудешко безредие. Д. Талев, И, 422. — Но това, че вие, Мидхат, подхвърляте една нова идея... Една едва ли не лудешка идея, както се казва... това ме кара да се замисля сериозно. Ст. Дичев, ЗС I, 339. Усещаше сега, че е престъпил солдашката дисциплина, че постъпката му е лудешка. Ив. Вазов, Съч. VII, 127. Рогати дяволи в ръце с камшици / в долът стоеха и, по гръб, по врат, / с тях биеха триклети мъченици, / които бягаха с лудешки бяс / и жално викаха на вcu езици. К. Величков, Ад (превод), 156.
2. Който е неразумен, рискован, необмислен, безразсъден; луд. Кърджалиите препускаха конете си, гърмяха, .. Нямаше никаква полза от тоя лудешки юруш. Й. Йовков, СЛ, 122— 123.
3. За танц, игра, веселие и под. — който се проявява с много енергия, жизненост; буен, луд. Под оние върби, там при извора, около който всяка вечер ехтяха лудешки смехове на палави моми, колко пъти той късно беше дочаквал с разиграно сърце най-късната мома. Ив. Вазов, Съч. XI, 27. Имаха те един другар, който умееше да свири на хармоника: така неуловимо бързо играеха пръстите му по клавишите, че сърцето не можеше да издържи, човек рипваше и краката му го понасяха в лудешки танц. Ив. Мартинов, М, 93.
4. За чувства, желания — който се проявява в много голяма, крайна степен, необикновено силен; безумен, луд. Отскочи като топка чак сред двора и подтискайки лудешките удари на сърцето си, извика оттам: — Лека нощ! Благодаря за изпращането! И. Петров, HP, 17-18. — Какво? — попита тя шепнешком и го погледна. — Изгорях за тебе! Това! И в миг на лудешка забрава той посегна, хвана я за ръката, притегли я бързо, с някакъв див порив, притисна я здраво, дигна главата ѝ и свря лицето си в лицето ѝ. Γ. Караславов, ОХ I, 101.
ЛУДЀШКИ нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; много, извънредно много, много силно, много буйно, лудо. Главният герой е твърде влюбен, лудешки безумно, безнадеждно влюбен в една личност, която се обича с другиго. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 108. Гайдата редеше ситно-ситно, играта ставаше буйна, неудържима, лудешки весела. Й. Йовков, Ж 1920, 17. Еникий късаше с две ръце от тях и хвърляше към народа, който почна да вика, да пее хвалебни богу песни и да играе лудешки наоколо. Елин Пелин, Съч. IV, 99. Че пустото ѝ сърце все тъй лудешки я блъска в гърдите, а главата ѝ е като замаяна. Т. Влайков, Пр. I, 35. Валеше лудешки, водата не успяваше да се оттече към лагуната. Н. Антонов, ВОМ, 129.