ЛУ̀ДИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от луд (обикн. в 1, 2 и З знач.). Кака Гинка, .., приказлива, хлевуста и лудичка, .., забавляваше гостите с шеги и подигравки. Ив. Вазов, Съч. XXII, 50. Бащата се наведе пак към мене: — Малко е буйничък, лудичък, немирникът. Д. Калфов, Избр. разк., 173. Тя трябваше да се издигне на пръсти, за да втъкне стрък минзухар над ухото му. .. Галено той я плесна. — Лудичка, лудичка си ти. Й. Йовков. 206-207.