ЛУДОРЍЯ ж. 1. Проява на буйност, немирство, палавщина. Трите момчета изскочиха на пътя и се спуснаха към реката — на къпане. Вечерта се върнаха уморени от лудории. А. Каралийчев, ПС III, 22. Всъщност това [карнавалът] е най-големия празник. Може би защото през седмицата на карнавала са позволени всички лудории. Б. Шивачев, ПЮА, 82. Момчетата играеха пред мъжкото училище, момичетата — пред женското насреща. Дежурните учители следяха да не се смесват, пазеха момичетата от лудориите на момчетата. Д. Талев, ГЧ, 65. Но като порасна и се заергени, той забрави момчешките лудории. Гледаше си работата, ходеше спретнат и чист. И. Петров, НЛ, 71. Те [мечетата] непрестанно се борят, катерят се по дървеmaтa, подскачат из водата, тичат насам-нататък и вършат най-различни лудории. П. Петков, СП, 60.
2. Неразумна, опасна постъпка. Причината да се изсели от родното си място още преди да навърши двадесет години бе една негова лудория. Т. Харманджиев, Р, 10. Майка му примираше от страх за него [Янко] и често му подвикваше: — Синко, ще ми вържеш черна кърпа на главата с тези лудории! Ще си счупиш някой крак, та цял живот да се окайваш! Ем. Коралов, ДП, 9. Какви ли не лудории прави Теню Гълъбарев! Ходи, дивя, на второсрочна служба остава, ергенува, па накрай и четири години в затвора прекара. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70.
3. Рядко. Много буен, немирен, палав човек; лудетина. Отнесох баницата, намерих си и другари, .., изядохме я, .. Голяма лудория бях. Т. Харманджиев, КЕД, 229.