ЛУДУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Проявявам признаци на лудост; лудея, буйствам. Ковачът и Тачката подкрепяха Чумака, който лудуваше и се мяташе между тях като средния кон на някоя руска тройка. Й. Йовков, Ж 1920, 29. Изведнаж сполетило Мурата бяс, който е бил толкова жесток, щото е дотрябвало да се намерят около него повече хора и да го удържат за да не лудува. НБ, 1876, бр. 16, 63. — Горанчо, мило мамино, / .. защо си в болест лудуваш, / лудуваш, синко, бълнуваш / сестрина сина Неделча? Ц. Церковски, Съч. II, 207.
2. Вследствие на някакво силно изживяване проявявам буйност, невъздържаност, изразена обикн. с викане, блъскане и под.; лудея, буйствам, беснея. Петър сега още по лудуваше за бързо отмъщение. Ив. Вазов, СбНУ I, 163. В кръчмата мнозина от сватбарите се разотидоха. Скоро там останаха само Паун и компанията му. Пиха, пяха, лудуваха. Г. Райчев, ЗК, 225. — Я се качи, че да препусна из одринските улици! — Рашко, не лудувай, да не направиш някоя пакост! К. Петканов, ЗлЗ, 92. Кой не разбира от добро, / от момчетата напада, / че момчетата лудуват, / а момите мируват. Нар. пес., СбНУ XXIX, 30.
3. Обикн. за деца — играя лудо, необуздано, невъздържано, лудея, вилнея, палувам. Не зная защо, но този ден ми се искаше да лудувам. И наистина лудувах. Пързалях се неуморно и повечето аз теглех шейната въз нанагорнището. Сп. Кралевски, ВО, 63. Тошката е селско момче, дърводелче, .. По-голям е от нас, .., идва да играем заедно, лудува и се гони с дечурлигата до тъмно. Д. Бозаков, ДС, 52. Челяд бясна там лудува / в буйни разпри и игри... Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 176.
4. Прен. За животни — не се спирам на едно място, не стоя кротко, тъй като съм пълен с много сили и енергия; лудея. Конете на Станоя, хазяина, цвилеха, подскачаха на двора, лудуваха като жребци. Д. Калфов, Избр. разк., 112. Преди години дойдох от ширните степи на далечни краища, дето лудуват диви коне. Н. Райнов, ВДБ, 25. Рибата лудуваше, пенеше водата, блъскаше се една в друга, течеше като река край тях. П. Вежинов, ДБ, 223. Птици и чайки летят по всички направления върху прозрачния фон на небето — пърхат с крила, чуруликат, ликуват, лудуват. К. Кюлявков, СПП, 9. Преперички, пъдпъдъчки / тук-таме се счуват; / из крушите гургулички / играят, лудуват. Ц. Церковски, Съч. II, 148.
5. Водя бурен, буен живот; лудея. Скришом пие, лудува, върши що иска, а пред баща си мирен, като болна кравица. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 119.
6. Прен. За буря, вятър, вода и под. — движа се буйно; лудея, беснея. Есенните ветрове прескача ха високите хребети, лудуваха из гората, брулеха листата ѝ. Д. Талев, И, 417. И пътниците все тъй тревожно поглеждат към дълбоките пропасти, където лудува и се пени Черна Места. М. Марчевски, ГБ, 311. А езерото — това хубаво Дойранско езеро!. .. Усещаш хладината на въздуха му, .., гледаш как са гладки водите му в дясно и как лудуват те в ляво на буйни вълни. Д. Калфов, ПЮН, 113. А навън — сняг, виелица, бяла смърт. — Нека лудува зимата — думал дядо Христо, — нали сте при мене, няма страшно... Ст. Станчев, ПЯС, 19. И струва ми се, че не хала — / разсвирепена, побесняла — / лудува вънка с адска мощ. Π. К. Яворов, Мис., 1899, кн. 4, 304.
7. Разг. С предл. за, по. Изпитвам и проявявам силно любовно чувство към някого; лудея. И обичаха жените Ламеха. И лудуваха по него моми и жени. Н. Райнов, БЛ, 51. Бачо Маню не е болен, / болен се преструва: — мене люби и за мене / той бесней, лудува. Ц. Церковски, Съч. II, 166.