ЛУЖИЧА̀НИН, мн. лужича̀ни, м. Мъж от западна славянска народност, който е роден или живее в областите Горна или Долна Лужица край р. Спрева (Шпрее) в Германия. По поречието на Спрева се редят старинни селища и градчета, в които отколе живеят лужичаните – оредял, днес вече само стохиляден славянски етнос. Ив. Павлов и др., ПР IV, 449. А от западните [славени] по-забележителни са: боемците или чехите, моравците, сорабците или лужичани, които са разпилени по Лузиция и Брандебургското графство. Т. Шишков, ИБН, 29.