ЛУКА̀ВИЧКО нареч. Умал. от лукаво. Историкът Георги Христов лукавичко ми се подсмихваше. Ст. Станчев, HP, 116. Чичо Янаки обичаше племенника си, шивача, обичаше и мене, .., но една вечер лукавичко ме предупреди. А. Гуляшки, ЗР, 199.
