ЛУКА̀ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от лукав. „Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда.“ Ал. Константинов, БГ, 79. На изложбата отивал и един „вече богат търговец“, .. който бил малко грубичък, малко лукавичък. Г. Цанев, СИБЛ, 228. Жени, жени! Лукавички създания, / прекрасни, смъртоносни дяволици! Ив. Вазов, ИГП (превод), 139.