ЛУКА̀НКА ж. Вид дебела и сплескана сушена наденица. Мисиря беше стар кръчмар, опитен търговец, .. У него винаги се намираше някоя бъчва със старо маврудово винце, .., и най-различни, изобилни и много вкусни мезета. За специални гости той вадеше като из пазвата си дребна препържена прясна риба, изпечени луканки, саздърма, кашкавали, кюфтета. Г. Караславов, Избр. съч. V, 153. Вкусно приготвените луканки, пастърми и пушени бутове са били търсени чак от Цариград и Влашко. ВН, 1956, бр. 166, 4. На масата се появи и мезето — някакъв особен вид домашни наденици, сирене и луканка. П. Вежинов, ЗНН, 26. Жена му донесе луканка — едно подковообразно парче, което накара устата му да се налеят. Ив. Венков, ХКН, 76.
— От лат. lucanicum през гр. λουκάνικο. — Γ. С. Раковски, Показалец 1859 (вж. Р. Бернар, БЕз 26, 1976, с. 224-228).