ЛУ̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от лук (в 1 знач.). Нарязаните лукови пера, посмачкани и посолени, парченцата черен хляб ми се сториха така вкусни, сякаш бяха най-голямото лакомство. Кр. Григоров, ОНУ, 119. Тъкмо що захапа [Стоян] едина край на последното луково перо, към края на улицата, вече при самата чарда, се зададе една група от необикновени хора. Н. Попфилипов, БД, 6.
2. Който е засаден с лук (в 1 знач.). Той не усети как прескочи две широки воденични вади, няколко грамади — огради на лукови бостани. Ив. Вазов, Съч. VIII, 49. Лукови лехи.
3. Който е присъщ на лук, характерен за лук (в 1 знач.). За посаждането му [на зимния праз] има главно три начина, които имат за цел да запазят по-голяма част от стеблото му без зеленина, като при това главите изгубват и силния си луков мирис. Гр. 1906, бр. 17, 264.
4. Който е приготвен обикн. от луковиците на лука; лучен. Там [в салона] гледаш приготвен сервиз, .., за всички пътници, но ти виждаш тук-там по някой щастливец, издържал победа над морската болест, държи се за масата и топли стомаха си с чай, кафе или лукова супа. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 31-32.
5. Който е от луковицата на лука. Зададе се Щипана Бона, .. На краката си бе обула високи вълнени терлици, боядисани с лукови люспи. Г. Мишев, ЕП, 276.
6. Който се отнася до лук (във 2 знач.). Хилядолетия вече не слизат от трапезата на хората и луковите растения — кромидът, чесънът, празът. Сл. Петров, РКХО, 109.
◊ За лукова глава ли ми е. Разг. Пренебр. Като възклицание за изразяване на недоволство, досада и подчертаване, че нещо съвсем не ми е нужно, не ми трябва. За лукова глава ли ми е твоят подарък, не го ща. За лукова глава ли съм. Разг. Като възклицание за изразяване на възмущение от пренебрежително или невнимателно отношение към някого, незачитане на някого, с желание да се подчертае, че не заслужава такова отношение. — Е, кога е анкетирано? Ние за лукова глава ли сме тука? .. — Амаа-хаа, ние па няма да ги приемем. .. — Ще обясниш с две думи на събранието, че от горе ги възвръщат. Ст. Даскалов, СЛ, 329. Лукова глава1. Разг. В отриц. изр. или въпросит. изр. със съюз или. Нещо нищожно, незначително, маловажно; нищожество. Станах, па я хванах за косичката. „Чакай, рекох, жено врачанска, да ти кажа кой дава хляба; .. ; в тая къща тука мъж ли съм, или лукова глава.“ Н. Попфилипов, РЛ, 43. — Това е недопустимо! — вълнуваше се Сърбинов. — Ние тук обществена сила ли сме, или лукова глава? Трябваше да ни попитат, трябваше да чуят нашето мнение. Ние отговаряме за селото. М. Марчевски, ГБ, 283. — Пространство продаваме ние, не лукова глава... Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. Лукова глава2. Диал. Развален часовник.