ЛУ̀КОВИЦА ж. 1. Част от стъблото на някои растения, която е под земята и има кълбовидна форма. Спомних си, че колегата Сербезлиев — истински приятел на цветята — ме бе помолил да му намеря луковици от различни гергини. Тонич, ББК, 133. Около камъчетата се подават бледорозовите диви циклами (цветке), на които едрите червени луковици са почти открити. П. Росен, ВПШ, 73. Някои от тях [многогодишните цветя] имат и коренища, които се оставят да зимуват в почвата. Други имат луковици или грудки, които се изваждат през есента и се пазят през зимата в помещения с температура 4—8°. Ив. Димитров, ОП, 15. Наред с надземните, много растения имат и подземни стъбла — коренища, грудки, луковици. Бтн V и VI кл (превод), 63.
2. Анат. Подобно по форма окончание на косми, нерви и под. Космите са рогови образувания. На всеки косъм различаваме корен и стъбло. Коренът в долния си край се разширява в космена луковица. Анат. VIII кл, 120. Вкусовите дразнения се възприемат от вкусовите клетки на езика. Те се намират в специфични, образувания, наречени вкусови луковици, групирани във вкусовите брадавички. Анат. VIII кл, 145. В непосредствена близост със стомаха дуоденумът образува горната си част, която е известна в рентгенологията като луковица. Ал. Гюровски, АЧ, 217.