ЛУ̀КОВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до луковица.
◊ Луковични растения. Бот. Растения от семействата лилиецветни, кокичеви и др., при които се образуват луковици — лук, чесън, кокиче, лале, зюмбюл и др. Степта, подмладена от нацъфтелите луковични растения, е вече ярка и пъстра. Б. Балевски, CП, 20. В повечето растения скорбялата е 30—50 % от всички получени вещества. В луковичните растения (лук, лале и др.) обаче се образуват само захари. ОБиол X кл, 16.